11.12.2007 г., 8:42

Тъмнина

Поезия

973 0 5

Боли ме, че отново търся смисъл
да бъда там, където съм сама.
И колко много вече съм понесла,
и колко трябва пак да понеса.

Душата ми умира, тъй е пуста
и гасне като бледата луна.
Светлина не виждам през мъглата гъста
и знам, че отново съм сама.

Не мога да понасям това нищо,
не искам да живея в тъмнина.
Усещах някога неизмерима болка,
сега усещам само празнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Сирс (Ххх)

Силен стих!Трогна ме...

2007-12-13T10:38:29+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

И на мен ми познато чувството.
Пресъздадено е чудесно!
Поздравления!!!

2007-12-11T10:23:22+02:00
Veronik (Вероника Валери)

Силно и познато!!! Поздрав за теб!!!

2007-12-11T09:54:26+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно, много тъжно, но хубаво.
с обич за теб.

2007-12-11T08:58:07+02:00
Senni (Силвия)

Аплодирам те!!!!Поздрави и усмивки от мен!!!Пишеш чудесно!!

2007-12-11T08:44:30+02:00