4.03.2010 г., 21:11

Тъмнина

946 0 0

Пореден път казваме си ''Сбогом!'',
пореден път тъмнината ни зове,
пореден път пълна е луната,
пореден път... кога ще спре?

Обляни в кръв, с обидни думи
продължаваме със лекота...
да извършваме убийство след убийство,
изричаме лъжа след лъжа!

И всяка нощ пореден труп
изхвърляме в прегръдката на вечността,
защото демонът не чака, а
напада с падането на нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йо Хейтс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...