Тъмният вятър
Тъмният вятър
Хвърчаха тополите. Беше пролет тогава.
Тръгнахме бавно.
Аз до теб, ти до мене.
И вдигна се вятърът,
тъмният вятър над жълтите дюни.
Нощният хлад ни събра недолюбени,
в първото още, безплътно обятие.
В сухо гърло заглъхнаха думите.
Устните онемяха, тръпчиви от виното.
Две сълзи, спотаено отронени,
тихо капнаха в две стъпки,
от плахия миг ненапуснали..
После тръгнахме бавно. Аз от теб.
Ти от мене.
Там, където нямаше бъдеще.
В челюстта на небето - червено от болката,
с позлатена корона луната се смееше.
Тъмният вятър в замрелите дюни
крадешком се провря във гнездата
да разбуди среднощните гларуси
и заключи дълбоко сърцата...
Ellan
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Тодорова Всички права запазени
За мен е удоволствие!
