Тъмно
Коси разпилени, очи тъжни...
мечти неизпълнени, дори забравени.
Глухи викове в тишина на размирици.
Безгрижни ,нехранимайковци командват Света.
Нощи беззвездни, сън не споделили!?
Приказки не навяват вяра в добро.
Спим в кошмари... а сутрин усмихнати
се молим да не ни навестят гарвани.
Зли сме... искаме други да страдат.
Тихо мрежи плетем, за свое се борим!
Да може нашето... молим се да оцелее!
Хвърчило, гръм... тиха нощ, тъмно е вън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
