Търсех бряг
Тичах по стъпки изплашени;
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани.
Бях аз вълна. Нямах бряг.
Късах звезди от небето;
плетох венец от сълзи;
тръгвах натам, накъдето
знаех, че зреят мечти.
Спирах до рани оголени;
гонех се с лъч светлина;
стисках в студените длани
късче сърдита луна.
Борих се с есенни бури;
раждах умора и страх;
криех се в глупави думи...
Бях аз вълна. Търсех бряг.
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани.
Бях аз вълна. Нямах бряг.
Късах звезди от небето;
плетох венец от сълзи;
тръгвах натам, накъдето
знаех, че зреят мечти.
Спирах до рани оголени;
гонех се с лъч светлина;
стисках в студените длани
късче сърдита луна.
Борих се с есенни бури;
раждах умора и страх;
криех се в глупави думи...
Бях аз вълна. Търсех бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
