TURSE6TIQ_4OVEK (Вълко Тодореев)
40 46
23.07.2007 г., 9:12 ч.

Търсене 

  Поезия
694 0 2
Аз търсих спътник толкова години.
Уж малко, но незабравими.
В начало е сладко, после пък горчиво.
Виж... прави са били да казват "Любовта е вино"
Казах си... "намерих те" а после пък "За Бога"
"Какво те кара да си толкоз строга"
И търсих пак.
Отново уж намерих нещо.
Ефирно нежно и далечно.
Но и разглезено, егоистично.
И малко мързеливо, безразлично.
И пак в търсене се впуснах.
И даже малко май изпуснах.
Да забележа следващата грешка.
А беше тежка... много тежка.
Но преживях и съм пред тебе.
Мой спътник, мое слънце, моята дъга.
И моето небе.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми Вълко, много!
  • Казвал съм ги, казвал безброй пъти.
    Това са просто слова.
    Нямат значение, дори звучат тъпи,
    но те са вътре в мойта душа.
    И отново търси човекът,
    събиращ сълза след сълза.
    Да плува не може поетът,
    но океан ще напълни от свойте слова.

    Пожелавам ти този спътник да бъде кораба прекарал те през този океан и акустирал с теб на острова на любовта: това на мен ми пожелаха някога, сега го прехвърлям натам. :}
Предложения
: ??:??