Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое,
между два реда, след пряката реч.
Както се търсят лъчи сред усое,
а на тишината рицар, съсече ме с меч.
Търсих те още, с надежда и вяра,
по улици тъмни, до ранни зори.
Рози ти носих, срещна ме звяра
зъби оголил, злобно ръмжи.
Дори, за последно, те търсих, където,
сърцето затваря всички врати.
Спрях се, помислих, погледнах небето,
пускам те, където е топло, на там полети.
© Явор Перфанов Всички права запазени