Търся единака
Търся единака
Какво съм аз?!
Премръзнала вълчица
със посивяла кожа.
Парадоксално е, но докато слюнка точа,
вия сама и рани ближа,
съдбата в тоя час
проклина розата и благославя ножа.
Напуснах карнавал
с измамни маски
върху лицата на несретници.
С мечти оглозгани,
сърца издраскани
и със животи като стари вестници.
Сама останах с вещицата-зима
смразила с дъх артерии и вени.
Но някъде пътека има
за стъпките ми изранени.
Тя свършва може би накрай горите...
Стои самотен в здрача единак -
там, някъде върху скалите.
Той дълго се ослушва, чака знак...
И безутешно вие.
Надява се да го открия.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
