ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
20.09.2009 г., 19:42 ч.

Търся единака 

  Поезия
471 0 5

                                                    Търся единака

 

Какво съм аз?!

Премръзнала вълчица

със посивяла кожа.

Парадоксално е, но докато слюнка точа,

вия сама и рани ближа,

съдбата в тоя час

проклина розата и благославя ножа.

Напуснах карнавал

с измамни маски

върху лицата на несретници.

С мечти оглозгани,

сърца издраскани

и със животи  като стари вестници.

Сама останах с вещицата-зима

смразила с дъх артерии и вени.

Но някъде пътека има

за стъпките ми  изранени.

Тя свършва може би накрай горите...

Стои самотен в здрача единак -

там, някъде върху скалите.

Той дълго се ослушва, чака знак...

И безутешно вие.

Надява се да го открия.

 

                                                                Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... а може би и праща знак...!
  • Мъдрост!
    Поздрав!
  • Скъпа ми Гери,не забравяй,че глутницата има корен и той се нарича единак
    А колкото до потрбностите-те са солта и пипера на живота!
  • Единаците са най- силните, най- жилавите, най- закалените в битки животни. Това е привилегия, не за всеки.
    Но... доколкото съм чувала, когато се съберат с друг единак от противоположния пол, срещата им трае кратко, докато задоволят потребности, след което пак всеки по пътя си.
    Срещни го, пък после може и да го омагьосаш да остане.
  • Поредният ти хубав и мъдър стих!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??