20 sept 2009, 19:42

Търся единака

  Poesía
625 0 5

                                                    Търся единака

 

Какво съм аз?!

Премръзнала вълчица

със посивяла кожа.

Парадоксално е, но докато слюнка точа,

вия сама и рани ближа,

съдбата в тоя час

проклина розата и благославя ножа.

Напуснах карнавал

с измамни маски

върху лицата на несретници.

С мечти оглозгани,

сърца издраскани

и със животи  като стари вестници.

Сама останах с вещицата-зима

смразила с дъх артерии и вени.

Но някъде пътека има

за стъпките ми  изранени.

Тя свършва може би накрай горите...

Стои самотен в здрача единак -

там, някъде върху скалите.

Той дълго се ослушва, чака знак...

И безутешно вие.

Надява се да го открия.

 

                                                                Диана  Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... а може би и праща знак...!
  • Мъдрост!
    Поздрав!
  • Скъпа ми Гери,не забравяй,че глутницата има корен и той се нарича единак
    А колкото до потрбностите-те са солта и пипера на живота!
  • Единаците са най- силните, най- жилавите, най- закалените в битки животни. Това е привилегия, не за всеки.
    Но... доколкото съм чувала, когато се съберат с друг единак от противоположния пол, срещата им трае кратко, докато задоволят потребности, след което пак всеки по пътя си.
    Срещни го, пък после може и да го омагьосаш да остане.
  • Поредният ти хубав и мъдър стих!!!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...