16.11.2008 г., 22:27

Търся те

1.8K 0 3

                          Търся те сред мечтите

                          и в детската им чистота.

                          Търся те в сълзите,

                          в капчиците утринна роса.

 

                          Търся те в сиянието на луната,

                          прикрило една вълшебна нощ.

                          Търся те в аромата на цветята,

                          в сладката им нежна мощ.

 

                          Търся те в синьото на небето,

                          там рисувам твоите очи.

                          Търся те по пътя на сърцето,

                          за теб то не спира да гори.

 

                          Търся те сред хора непознати,

                          в безразличието на техните лица.

                          Търся те сред спомени богати

                          на обич, на ласки, на топлина.

 

                          Търся те и плача,

                          като дете, изгубило любима играчка.

                          Търся те в здрача,

                          и сякаш до тебе има само крачка.

 

                          Търся теб, ала намирам разруха,

                          намирам късчета лед от разбита душа,

                          сякаш съдбата за молитвите ми е глуха,

                          сякаш завинаги загубих радостта.

 

                           Но аз ще те търся непрестанно,

                           дори тъгата съвсем да ме сломи

                           и ако някога усетиш онзи трепет,

                           през сълзи моля, и ти ме потърси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...