Нямаше път нито вчера нито днес
и за това ме може би болка гнети,
че тъй далече е сърцето нощес,
че отлетяха вече моите мечти.
Ех, тази моя мъка с неизбежност
всеки ден в сърцето ми ще расте,
но ще търся аз твоята непозната нежност
и ще чакам да дойдеш при мен, дете!
28.II.- 03.III.2009.
10:38
© Илия Кузев Всички права запазени