Търся те да бъда твоя
ако е цвете със сълзи да го поливам.
птичка ли е, с нея да политам,
дума ли е вечно да я сричам...
Ако е сън, не ща да се събуждам,
ако е дух, не ще да го прокуждам,
ако вълна е с нея аз да се разбивам,
в топъл пясък да попивам...
Самотата, гордостта ми писна,
питието ми омайно вкисна,
омръзнаха игрите, винаги едни и същи.
и лъжите - за мен са неприсъщи!
Не, не съм такава.
може би съм слаба,
но любовта ти, мили ми е нужна,
в прегръдките ти да се гушна...
Къде си ти?! Дали си зад завоя,
вървейки виждам хиляди щастливи,
целуват своите любими...
Сред тълпа от погледи аз търся своя...
Без умора търся те, любов, да бъда твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Радваш ме