Търся те, Любов
Автор: Генка Богданова
Търся те, Любов, във всяка капка дъжд,
в нежен поглед, грейнал от вълнение,
в шепота звънлив на ароматна ръж,
който ме изпълва с умиление.
Търся те, Любов, в разцъфналия май,
сред завърнало се щъркелово ято,
щастливо да открие птичия си рай
в старите гнезда, в идващото лято.
Търся те в усмивка мила на дете,
сгушено в прегръдката на мама,
в засиялото от обичта лице,
в озарилото го щастие голямо.
Търся те под лунните лъчи,
в парка, сред цъфнала люляка,
там влюбени, притворили очи,
прегърнати целуват се във мрака
Търся те, Любов, в бащината длан,
галеща с любов мъничко дете -
целият му свят в нея е събран,
то щастливо в него бърза да расте.
Откривам те в уютен бащин дом,
с аромат на разцъфтели сливи,
където ме посрещат мълчешком
спомените ми – искрици живи.
Има те, Любов! В роза алена,
в блеснали сълзи щастливи,
грееш - светлина разпалена,
пееш ми с щурците диви.
В полета на птица те откривам,
грееш в цветовете на дъгата,
като дъх божествен те отпивам,
в теб превръщам се и аз самата.
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Роси!
-
Много ми хареса - искрено и мило
-
Благодаря ти за мнението, Люси! Но мисля, че "за всеки влак си има пътници". И тук, те се "качват" по желание, и остават с нас, ако се чувстват комфортно и приятно в тази посока и в такава обстановка, която можем да им предложим. В противен случай са свободни да си потърсят по-модерен "превоз" по свой вкус, който ще ги отведе до душевен комфорт, такъв, какъвто е в техните представи.
-
"Дали е истина написаното в коментара" е трудно да се каже, защото в изкуството според мен няма "истина", всичко е въпрос на вкус, мироглед и предпочитания. На едни читатели им харесва едно, на други друго. В момента броди и един "компетентен критик" на картините и намира повод за критика за повечето, но и там е същото... лилаво и кафяво не си вървяли.... За някои и Пикасо и Шагал са рисували грозно, за други са гении. Просто малко деликатност ще е от полза за всички ни.
-
Опитах се да Ви пиша на лични, но не се получи. Не знам защо. Обикновено се получава. Става дума за деликатност. Защо да не е сред изразните средства? Иначе - ОК Имате право на мнение и да го изразявате. ОК - Може и да имате основание...
Нищо лично... Просто се почувствах наранена. Нищо, че не съм автора. -
Госпожо Ангелова, не е хубаво да Ви отговарям в нечие чуждо коментарно поле, но Вие също се обръщате към мен в чуждо пространство и затова ще Ви отговоря. Не трябва да се засяга авторът от коментари, нали затова го е качил това стихотворение - да го прочетат повече хора и да си кажат мнението. Хубаво, или лошо. За нещастие публичните пространства (в които влиза и този сайт) са пълни с подобни стихове - изляти като по калъп. С едни и същи изразни средства, с едни и същи фрази, с едни и същи думи. Ето това е клише. След като авторът е публикувал творбата си, тя е публична и мога да коментирам това, което съм усетила - точно това, което съм написала. Не трябва да се засягаме от коментари, а да се вгледаме дали пък не е истина написаното. Съжалявам, ако съм нарушила комфорта Ви!
-
Госпожо, когато прочета нещо подобно по мой адрес, направо ми спира сърцето. Не бива така. Остро влизате и наранявате. Какви са чувствата на автора и как е съумял да ги представи, как ги е приел читателят, това е важно. Явно, Вие не сте ги приела добре. Да бяхте замълчала. Или, по меко да си кажете мнението... Не знам. Мен ме заболя, макар да не съм автора. С уважение към Вас....
-
Няма и едно редче, което да не е клише! Съжалявам, така го виждам - банално и преекспонирано.
-
Благодаря, Младене!
-
Силно, изчерпателно и вярно формулирано стихотворение за любовта. Не е лесно да се изрекат поетично тези редове. Поздрав!: M&M
-
Приятно ми е да го чуя, Меги! бъди обичана и много щастлива!
-
Прекрасно, Генка, много ме зареди този стих!
-
Но това е чудесно, Иржи! радвам се, че стихотворението ми ти е оказало такова положително въздействие.А любовта, мила е в нас и навсякъде около нас. Стига широко да сме отворили очите на сърцата си, да я жадуваме и търсим.
-
Е,това е друго нещо!Създаде ми добро настроение и знаеш ли защо,Генче?Аз все страдам,че тая младежка среда пише почти само за любов,това се харесва,личи по суперлативите!Аз страдах,че не ми е подходящ тоя жанр,има моменти,в които като изчета няколко колеги/и ги харесвам,да си призная/ и вече не одобрявам моите "весели стихчета",при това не ги чете голям калабалък....Като казвам любовна лирика имам впредвид любов към човек.И,макар и не жно,бях разкритикувана от колежка от сайта,че любов може да се изрази към всичко което ти така добре си го описала.Ето ти ми го доказа!Чудесен стих,който ми върна равновесието....
-
Ние търсим и откриваме любовта с "очите" на сърцето си. Това е божествен дар, от който не са лишени и незрящите, хора, мили момичета.
-
Много хубава идея има творбата ти, Генче! Реализирала си я отлично! Поздрави!
-
Който има очи и чувствителност открива любовта навсякъде... Дори и в нашия понякога ужасен свят, винаги има кътчета пълни с любов. Чудесен стих!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
