Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
9.04.2010 г., 8:51 ч.

Търся в мрака светлина 

  Поезия
756 0 5

Нима са всички вече слепи?

Нима не виждат моите сълзи?

На мънички парченца са разбити

всичките красиви, стъклени мечти.

Кърви в душата дълбоката рана,

от стъклата малки раздрана.

Сам  в ъгъла седнал пак плача,

очите си присвивам от болка.

- Боли!!!

Без пощада сърцето крещи.

Дращя с нокти в стената,

мъча се отново да стана.

Ала, ставайки, все падам

и сам в калта се въргалям.

В мрака някой подава ръка,

колко жестока, груба лъжа.

Иска и той от мене да граби,

в душата още рани да остави.

Скитам сам по улици мрачни,

между сгради тъмни и пусти.

Стените им черни почернели

от пропилите се в тях омраза и лъжи.

Нейде тръгнал без посока,

търся в мрака капка светлина.

Друга,  като мен изгубена душа,

някъде потънала в самота.

Сълзите свои с усмивка да изтрием

и раните дълбоки нежно да зашием.

© Владимир Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз благодаря за хубавите думи и пожелания
  • До болка докосна сърцето ми!Все едно съм го писала аз...Благодаря ти!
    Бъди винаги здрав и обичан!
  • Всички виждаме... но понякога това, което виждаме е просто мираж Благодаря за хубавите коментари и се радвам, че ви харесва
  • Покрусително, красиво и тъжно...Дано от тук нататък те обливат само хубави моменти...Поздравче!
  • Търся в мрака светлина!!!
    Ти виждаш прекрасно Владо!
    ...и сам в калта се въргалям.
    ...калта не може да те омърси!!!
    Сълзите свои с усмивка да изтрием
    и раните дълбоки нежно да зашием.
    Прекрасно е!!!
Предложения
: ??:??