Търся в мрака светлина
Нима са всички вече слепи?
Нима не виждат моите сълзи?
На мънички парченца са разбити
всичките красиви, стъклени мечти.
Кърви в душата дълбоката рана,
от стъклата малки раздрана.
Сам в ъгъла седнал пак плача,
очите си присвивам от болка.
- Боли!!!
Без пощада сърцето крещи.
Дращя с нокти в стената,
мъча се отново да стана.
Ала, ставайки, все падам
и сам в калта се въргалям.
В мрака някой подава ръка,
колко жестока, груба лъжа.
Иска и той от мене да граби,
в душата още рани да остави.
Скитам сам по улици мрачни,
между сгради тъмни и пусти.
Стените им черни почернели
от пропилите се в тях омраза и лъжи.
Нейде тръгнал без посока,
търся в мрака капка светлина.
Друга, като мен изгубена душа,
някъде потънала в самота.
Сълзите свои с усмивка да изтрием
и раните дълбоки нежно да зашием.
© Владимир Петков All rights reserved.
