23.06.2007 г., 1:44

У дома

931 0 7



Всяка вечер аз те чакам
да се завърнеш у дома.
В мрачината взор, ръка протягам,
заслушана в тишината на нощта.
Огънчето у дома не гасне -
не гаси го вятъра свиреп,
ни дъжда проливен, ни мъглата -
ден и нощ то гори за теб.
Да, ела си,
прибери се в къщи.
С нетърпение очаквам
на рамото ти да склоня глава.
Вратата не заключвам –
нали си идваш вече
у дома...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....