Jun 23, 2007, 1:44 AM

У дома

  Poetry
930 0 7



Всяка вечер аз те чакам
да се завърнеш у дома.
В мрачината взор, ръка протягам,
заслушана в тишината на нощта.
Огънчето у дома не гасне -
не гаси го вятъра свиреп,
ни дъжда проливен, ни мъглата -
ден и нощ то гори за теб.
Да, ела си,
прибери се в къщи.
С нетърпение очаквам
на рамото ти да склоня глава.
Вратата не заключвам –
нали си идваш вече
у дома...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...