2.01.2025 г., 23:00  

У дома

349 0 1

Ето, идваме на света,

раждаме се от светлина.

Нежен пламък, проблясващ в светлина.

И поемаме дъх за първи път.

После идва плач...и сълзи по бузите ни текат.

Хора непознати около нас се суетят,

деца техни ни наричат.

Години наред под един покрив с тях живеем,

Лудеем, грешим, учим се, с живот един се гордеем.

Избори всеки от нас прави, за добро или пък за зло.

Съдбите ни всеки миг преплитат се в едно.

Обичаме се, търпи се или се мразим,

прощаваме си, сърдим се и понякога един от друг се пазим.

И казват ти, уви, семействата понякога са така.

И все пак питаш „Нима семейство е това?“

И мисъл проблясва ти в ума,

„Значи ли това да си у дома?“.

И тоз въпрос в миг засяда ти в сърцето.

Пробожда те отначало рядко,

като мелодия от тъжна песен.

Но после усилва се често, макар и кротко.

Нощ след ден,

зима след есен.

Животът ти дава и най-скъпото ти взема.

Сърцето ти сломява,

и оставя те покрусен.

И чуваш един ден мъдрите слова,

„Дом е там, където е сърцето“.

Но то е празно, изпълнено с болка и тъма.

И нищо не запълва тази празнина.

А може би сърцето не е просто орган.

То не търси място или време.

Може би зад пулсиращата тъкан,

се крие по-дълбоко проникновение.

И ето, че вече знаеш,

като тиха нощ пронизана от гръм!

Домът трябва ти да търсиш,

в дълбините вътре, а не навън.

Намериш ли сърцето си знаеш....намерил си светлина.

Диамантен лъч озаряващ най-гъстата тъма.

Причина да живееш ще намираш всеки ден...дори само една!

И тогава човеко ще знаеш...Винаги бил си У дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lia A.K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В Миг на Светлина:
    В тъмното общувам с Бог,
    наедно нищим нещата,
    тишината - тайнствен пролог,
    на светлината отваря вратата.
    Тайно и явно все са едно
    и миналото е настояще,
    времето пак е щуро кълбо
    с пулс в сърцето ми дращи.
    Чувствам море от любов,
    тиха, нежна, бяла омая,
    пеперуда съм последвала зов
    У дома си е най....вече зная! Усмих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...