Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат.
Хора непознати около нас се суетят,
деца техни ни наричат.
Години наред под един покрив с тях живеем,
Лудеем, грешим, учим се, с живот един се гордеем.
Избори всеки от нас прави, за добро или пък за зло.
Съдбите ни всеки миг преплитат се в едно.
Обичаме се, търпи се или се мразим, ...