8.03.2011 г., 20:47

Уби ме

1K 0 2

Помниш ли ме? Аз съм.

Аз съм онази, на която ù отне всичко,

онази, която ти уби.

Убиец си, не го отричай.

Уби ме, когато уби мечтите ми. 

 

Помниш ли ме? Аз съм.

Аз съм онази, която те обичаше,

онази, която ти уби.

Убиец си, не го отричай.

Уби ме, когато уби любовта.

 

Помниш ли ме? Аз съм.

Аз съм онази, която те разсмиваше,

онази, която ти уби.

Убиец си, не го отричай.

Уби ме, когато уби смеха ми и текнаха сълзи.

 

Помниш ли ме, аз съм.

Аз съм онази, която плачеше,

онази, която ти уби.

Убиец си, не го отричай,

уби ме, когато пресъхнаха сълзите ми.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бива. Ако махнеш последните две строфи от всеки куплет и ги изведеш накрая на стихотворението, като поанта.
  • strahotno...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....