Убийство
Ослепих очите си, за да не виждат
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.
❤️
Сърцето си изтръгнах – цялото във рани.
Вместо кръв отрова пуска то.
Видях го как умира издълбано,
жигосано със твоето клеймо.
❤️
Ръцете си отрязах да не търсят
теб и формите на твойто тяло.
И устните да гаснат бързо.
Така по-малко би боляло.
❤️
Сляпа, без сърце, захвърлена,
душата още жива е. Боли я.
Като нестинарка върху живи въглени
остана да се гърчи. Нея как да я убия?!
❤️
17.08.17 В. Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
