valya_official (Valya Тodorova)
80 1020
19.10.2018 г., 11:44 ч.

Убийство 

  Поезия » Любовна
1050 5 8

Ослепих очите си, за да не виждат
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.

❤️

Сърцето си изтръгнах – цялото във рани.
Вместо кръв отрова пуска то.
Видях го как умира издълбано,
жигосано със твоето клеймо.

❤️

Ръцете си отрязах да не търсят
теб и формите на твойто тяло.
И устните да гаснат бързо.
Така по-малко би боляло.

❤️

Сляпа, без сърце, захвърлена,
душата още жива е. Боли я.
Като нестинарка върху живи въглени
остана да се гърчи. Нея как да я убия?!

❤️

  17.08.17    В. Тодорова

© Valya Тodorova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голяма саможертва си изразила,Валя!Това обикновено правят жените,те обичат вечно,защото обичат с душата,а не с тялото и думите....Много силен стих!Аплодисменти!
  • Благодаря ви прители!
  • Изплакано! Това ми хареса! Хубав уикенд, приятели!
  • Силно, изплакано...! Поздравления!
  • Душата е висшата форма на живот във вселената. Можеш да убиеш тялото, но не и душата.
  • Не бих се наел да те съветвам...😍!
  • Хареса ми, защото е пълно с емоция, а чувства без душа... Душата си е силата на всеки от нас.Поздрави!
  • Не я убивай, Валя! Недей!
Предложения
: ??:??