Убито е сърцето
Стои пред мен едно момиче с бледото лице
и аз я гледам как тихо си мълви под черното небе.
Чувам шепот жален и разплакан,
зов нечут, а толкоз чакан!
Момичето ме гледаше, като камък вкаменено.
Докоснах със ръката си лицето й студено.
Сълза отрони, падна и изстина!
Убито е сърцето, някой си замина.
"Любов ли бе?" - попитах, а тя не каза!
Обърна поглед към небето и една звезда показа.
Погледнах блясъка, отрнонен в тъмнината.
Видях, почувствах болката в душата!
"Момиче, разкажи за този спомен, не мълчи!"
А тя мълчеше и глава склони.
Мина час, два. Момичето стоеше там,
измръзнала, загубила тя своя плам!
... На сутринта отидох да я видя..
а тя стоеше, сякаш спеше!
Докоснах нежно нейната ръка, която бе студена!
Момичето не бе заспало!
То от болка цяла нощ ридало...
накрая сърцето му завинаги умряло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
