Стои пред мен едно момиче с бледото лице
и аз я гледам как тихо си мълви под черното небе.
Чувам шепот жален и разплакан,
зов нечут, а толкоз чакан!
Момичето ме гледаше, като камък вкаменено.
Докоснах със ръката си лицето й студено.
Сълза отрони, падна и изстина!
Убито е сърцето, някой си замина.
"Любов ли бе?" - попитах, а тя не каза!
Обърна поглед към небето и една звезда показа.
Погледнах блясъка, отрнонен в тъмнината.
Видях, почувствах болката в душата! ...