mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
Sep 5, 2007, 2:52 PM

Убито е сърцето 

  Poetry
583 0 3

Стои пред мен едно момиче с бледото лице

и аз я гледам как тихо си мълви под черното небе.

Чувам шепот жален и разплакан,

зов нечут, а толкоз чакан!

Момичето ме гледаше, като камък вкаменено.

Докоснах със ръката си лицето й студено.

Сълза отрони, падна и изстина!

Убито е сърцето, някой си замина.

"Любов ли бе?" - попитах, а тя не каза!

Обърна поглед към небето и една звезда показа.

Погледнах блясъка, отрнонен в тъмнината.

Видях, почувствах болката в душата!

"Момиче, разкажи за този спомен, не мълчи!"

А тя мълчеше и глава склони.

Мина час, два. Момичето стоеше там,

измръзнала, загубила тя своя плам!

... На сутринта отидох да я видя..

а тя стоеше, сякаш спеше!

Докоснах нежно нейната ръка, която бе студена!

Момичето не бе заспало!

То от болка цяла нощ ридало...

накрая сърцето му завинаги умряло!

© Валентина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??