vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
14.12.2008 г., 5:47 ч.

Убиваха огъня... 

  Поезия
846 0 7

Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!

Къде са ти буйните, бесни огньове?!

(по пладне ги гонеха с черна магия,

а нощем раздираха с кървави стонове.)

 

Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!

Къде ти е белият плач от софрата?

Къде ти е виното? Нощвите?

В които замесваше хляб - за разплата.

 

Къде си, Стихийо?! Кълнеш ли ги?!

Тез, дето те сочеха с пръсти зад ъгъла,

сега се избиват за огъня,

сега те жадуват до болка. Не чуваш ли?

 

Разпитват за тебе, Стихийчице!

И просят за твойте, вечните чувства.

Калта им е повечко в шепите.

Очите им веч не са същите.

...

А пустата, луда Стихия

тъчеше лица от косите си.

Лицата, безоки, не плачеха.

Убиваха огъня. Дишайки.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??