31.07.2013 г., 9:43

Убиваш

674 0 4

Като бавна, но сигурна отрова ме убиваш -

всичко ми даваш - всичко ми взимаш!

 

Да плача, че не си в живота ми,

или че ме забравяш -

от кое повече боли -

и пред двете избирам смърта, разбери!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Blagodarq za savetite. No celta mi dale4 ne e da dokosna MNOGO HORA - na men mi e dostata4no pone edin 4ovek da otkrie sebe si v tova,koeto sam napisala i 6te znam,4e e imalo smisal.Vse pak 6te se zamislq...
  • Разбира се, че всичко написано, ако не е прекопирано, а е лично творчество извира от душата на човек! Няма спор! Може обаче, за да е "приятно за четене" да се направи редакция, така че да звучи лирично! Помисли за промяна на звучене, без да е необходимо да правиш кардинална редакция на това, което искаш да изложиш! Така, освен теб самата, ще докосне и повече хора! Поздрави!
  • Da...Za koe po-to4no da pomislq? Stihovete izvirat ot du6ata-pi6e6,kakvoto 4uvstva6 - koe po-to4no e za obmislqne?
  • На 23г. си! Ако информацията в профила ти е вярна, разбира се! Когато го публикува, помисли ли добре?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...