Живеем си, ей тъй – с болежки,
в неслучило се общество;
понасяме шамари тежки,
но без да питаме защо!
Каква човешка одисея –
трагикомичен сериал!
На село дядо ни е сеял,
но по-доволно е живял!
Отвън навярно се присмиват
на примитивния ни нрав,
а тук се правим на щастливи:
все тъй – напук и на инат!
Живот живеем си – купешки –
и демократски се виним
за политическите грешки,
които дружно ще платим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени