16.12.2010 г., 15:52

Участ

776 0 6

Живеем си, ей тъй – с болежки,

в неслучило се общество;

понасяме шамари тежки,

но без да питаме защо!

 

Каква човешка одисея –

трагикомичен сериал!

На село дядо ни е сеял,

но по-доволно е живял!

 

Отвън навярно се присмиват

на примитивния ни нрав,

а тук се правим на щастливи:

все тъй – напук и на инат!

 

Живот живеем си – купешки –

и демократски се виним

за политическите грешки,

които дружно ще платим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...