16.12.2010 г., 15:52

Участ

773 0 6

Живеем си, ей тъй – с болежки,

в неслучило се общество;

понасяме шамари тежки,

но без да питаме защо!

 

Каква човешка одисея –

трагикомичен сериал!

На село дядо ни е сеял,

но по-доволно е живял!

 

Отвън навярно се присмиват

на примитивния ни нрав,

а тук се правим на щастливи:

все тъй – напук и на инат!

 

Живот живеем си – купешки –

и демократски се виним

за политическите грешки,

които дружно ще платим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...