Живеем си, ей тъй – с болежки,
в неслучило се общество;
понасяме шамари тежки,
но без да питаме защо!
Каква човешка одисея –
трагикомичен сериал!
На село дядо ни е сеял,
но по-доволно е живял!
Отвън навярно се присмиват
на примитивния ни нрав,
а тук се правим на щастливи:
все тъй – напук и на инат!
Живот живеем си – купешки –
и демократски се виним
за политическите грешки,
които дружно ще платим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
