Живеем си, ей тъй – с болежки,
в неслучило се общество;
понасяме шамари тежки,
но без да питаме защо!
Каква човешка одисея –
трагикомичен сериал!
На село дядо ни е сеял,
но по-доволно е живял!
Отвън навярно се присмиват
на примитивния ни нрав,
а тук се правим на щастливи:
все тъй – напук и на инат!
Живот живеем си – купешки –
и демократски се виним
за политическите грешки,
които дружно ще платим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
