Участта на стария кон
Старият кон на тревата в двора неподвижен лежи
и участ зла днес над него тежи.
Кракът му се счупи - уви,
всеки се сеща как страшно боли.
Той знаеше, стар е - не ще има добра съдба,
замечта и се втурна да прескача плета.
Желаеше да е свободен, от старост да си умре,
но за беда се препъна и костта се счупи на две.
Как тъжно гледа сега и сякаш разбира,
че в конюшнята вече не ще се прибира.
Как се пълнят със сълзи тези големи очи,
как му се иска от болка да цвили, но геройски мълчи.
По стар закон неписан, той помнеше на ум,
че всеки кон отписан - чака го куршум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени