Старият кон на тревата в двора неподвижен лежи и участ зла днес над него тежи. Кракът му се счупи - уви, всеки се сеща как страшно боли. Той знаеше, стар е - не ще има добра съдба, замечта и се втурна да прескача плета. Желаеше да е свободен, от старост да си умре, но за беда се препъна и костта се счупи на две. Как тъжно гледа сега и сякаш разбира, че в конюшнята вече не ще се прибира. Как се пълнят със сълзи тези големи очи, как му се иска от болка да цвили, но геройски мълчи. По стар закон неписан, той помнеше на ум, че всеки кон отписан - чака го куршум.
Римпо, знаеш ли от колко време не мога да се добера до профила ти - появява се празна страница. Чак на ентия път зацепих и дадох надолу и га поглeднах, видях доста любопитни неща!...
А сега по същество! ХАРЕСАХ! Поздравявам те за този истински стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тази е от тъжните.