2 nov 2008, 14:43

Участта на стария кон

  Poesía » Civil
952 0 10
УЧАСТТА НА СТАРИЯ КОН

Старият кон на тревата в двора неподвижен лежи
и участ зла днес над него тежи.
Кракът му се счупи - уви,
всеки се сеща как страшно боли.
Той знаеше, стар е - не ще има добра съдба,
замечта и се втурна да прескача плета.
Желаеше да е свободен, от старост да си умре,
но за беда се препъна и костта се счупи на две.
Как тъжно гледа сега и сякаш разбира,
че в конюшнята вече не ще се прибира.
Как се пълнят със сълзи тези големи очи,
как му се иска от болка да цвили, но геройски мълчи.
По стар закон неписан, той помнеше на ум,
че всеки кон отписан - чака го куршум.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...