Ученичка
УЧЕНИЧКА
На внучката ми
Милата ни внучка, нашата Диляна,
вече е голяма - ученичка стана.
Шаро й се чуди: "Как ли ще се труди?!...
Буквичките знае. Да чете? - Не знае.
С компютъра играе, за книжките - нехае."
Бързо нагласи се с чантата Диляна,
като ученичка мирно тя застана -
да я видят всички - големи, мънички
котенца и птички, бръмбари, мушички.
В тетрадката ще пише ченгелчета, лулички.
Думички ще срича, няма все да тича!...
Пъстрата Писана слезе от тавана:
"Колко си голяма, ученичка стана!
"Барби" и игрите вече забрави!
Задачки ще решаваш, ще четеш дори.
Бъди ученичка умна и добра!
И носи шестички - радост у дома!"
Гушна я Диляна, бързо обеща
да помни и да спазва съветите тя.
Изпратихме с обич нашата Диляна.
В училище замина с чантата голяма.
Много да се учи, много да сполучи!
Попътен вятър, Диляна!
С обич! от баба Лили
МИЛИ ПЪРВОЛАЧЕТА - ЮНАЧЕТА, ПОЖЕЛАВАМ ВИ СПОЛУКА ПО ПЪТЯ НА ЗНАНИЕТО !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
