26.09.2017 г., 20:44

Ученик

541 0 1

УЧЕНИК

 

Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори...

 

Прекрачваш плахо, всичко непознато,
и малко плашещо, нали,
от днес, тази класна стая,
ще бъде твоят втори дом, почти.

 

Треперещите пръсти стискат химикала,
букварчето е твоят нов другар,
и буквичките, цифричките, до омала,
като бисери в тетрадки ще редиш...

 

И аз със гордост, сине, те представям,
от днес светът различен е, нали,
прекрачваш плахо, тази стая 
отворена вратата остави...

 

'09.17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...