2.11.2010 г., 21:14

Училището за стомашни меченца

1.2K 0 1

По-добре да си го кажем, любима:
Не се получава толкова добре,
любов може би няма, химия има,
ще сработим за седмици поне.
Ще се сблъскваме в стени поредни
и няма да сме си на местата,
а най-лошо би било следното -
ти, аз и с нас и самотата.

Кого ще лъжеш?
Ако искаш да се омъжиш,
някой друг да вържеш
и мен, да не се сърдиш,
просто си тръгни за вкъщи,
да, добре, остани си същата,
няма да се тревожа за глупости,
дали ще са черните или русите,
все бели и кавги и проблеми,
все фантастики в реално време,
все твоят поглед, насочен към мене,
и след този скандал пореден
си тръшваш вратата драматично,
замяташ си косата артистично
и с войни психологически
пак се връщаш на училище...

По-добре да си го кажем, любима:
Няма да издържим така дълго
и любов да няма, секс пак ще има,
но ще има при нас и залъгване...
Ще бъде удоволствие понякога,
но нямай за повече претенции,
както все се получава някак си:
"любовта я изядоха меченцата..."

Кой ще ти повярва?
Вместо думата "Трябва",
използвай нещо по-радостно,
аз ще съм някъде наоколо,
училището ще гледам отвисоко,
защото вече ще си знам урока...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...