УЧИЛИЩНО
“Смолян има сини очи,
Смолян има в небето звезди.
Откъдето да дойдеш, от север, от юг...
ще намериш приятели тук!”
Звъни звънецът пак и пак, и пак...
цветя понесли
прекрачваме училищния праг
и екват песни...
Гъстите мигли на класната мила
тихо потрепват.
Очите и раждат вълшебната сила
и сякаш нашепват:
"Учи се, мъниче, безспир се учи,
труди се, търпи.
След време в твоите ясни очи
Ще блеснат искри!"
“Тук след лятната почивка
следим урока във захлас.
Другарска и топла усмивка
изгрява над целия клас...”
ІІІ б
15.09.2006 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
