18 сент. 2006 г., 11:24

УЧИЛИЩНО

988 0 5

“Смолян има сини очи,

Смолян има в небето звезди.

Откъдето да дойдеш, от север, от юг...

ще намериш приятели тук!”

 



Звъни звънецът пак и пак, и пак...

цветя понесли

прекрачваме училищния праг

и екват песни...

 

Гъстите мигли на класната мила

тихо потрепват.

Очите и раждат вълшебната сила

и сякаш нашепват:

 

"Учи се, мъниче, безспир се учи,

труди се, търпи.

След време в твоите ясни очи

Ще блеснат искри!"




“Тук след лятната почивка

следим урока във захлас.

Другарска и топла усмивка

изгрява над целия клас...”


ІІІ б
15.09.2006 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова слънчево и приятно стихотворение. Прекрасно си се справила.
  • Освен да ти напомня прекрасната песен на "Щурците" - "...кълна се никога да не предавам теб... да сторя аз за теб, каквото мога... Заклех се!"
    На Вас, прекрасни, нежни дами, също благодаря!
  • Много ми хареса стихът ти, Мери!!!
    Спомних си преди години ( 1983г.) когато идвах в Смолян, в планетариума. А и самият град много ми хареса. Сега навярно е още по-красиво. Поздрави!!!
  • Развълнува ме с тези сини очи над Смолян. Благодаря и от името на учителката. Дано да успеем с искрите в очите! Поздрав!
  • Топло!
    Хубаво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...