18 сент. 2006 г., 11:24

УЧИЛИЩНО 

  Поэзия
797 0 5

“Смолян има сини очи,

Смолян има в небето звезди.

Откъдето да дойдеш, от север, от юг...

ще намериш приятели тук!”

 



Звъни звънецът пак и пак, и пак...

цветя понесли

прекрачваме училищния праг

и екват песни...

 

Гъстите мигли на класната мила

тихо потрепват.

Очите и раждат вълшебната сила

и сякаш нашепват:

 

"Учи се, мъниче, безспир се учи,

труди се, търпи.

След време в твоите ясни очи

Ще блеснат искри!"




“Тук след лятната почивка

следим урока във захлас.

Другарска и топла усмивка

изгрява над целия клас...”


ІІІ б
15.09.2006 год.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова слънчево и приятно стихотворение. Прекрасно си се справила.
  • Освен да ти напомня прекрасната песен на "Щурците" - "...кълна се никога да не предавам теб... да сторя аз за теб, каквото мога... Заклех се!"
    На Вас, прекрасни, нежни дами, също благодаря!
  • Много ми хареса стихът ти, Мери!!!
    Спомних си преди години ( 1983г.) когато идвах в Смолян, в планетариума. А и самият град много ми хареса. Сега навярно е още по-красиво. Поздрави!!!
  • Развълнува ме с тези сини очи над Смолян. Благодаря и от името на учителката. Дано да успеем с искрите в очите! Поздрав!
  • Топло!
    Хубаво!
Предложения
: ??:??