5.10.2022 г., 15:38

Учител

786 7 14

Харесах те веднага, щом те зърнах,

а ти с ръка погали ми косите,

усмихна се и после ме прегърна,

прочела моя смут в очите…

 

Не зная от къде намираш сили

добра да бъдеш с всекиго от нас

и всички наши лудории

да укротяваш с тихия си глас.

 

Как нежно държеше ръката ми

над листа с лулички, черти…

Преливаха в думички свързани

а ти казваше:“ Браво! Сега прочети!“

 

Търпеливо ни учи да пишем красиво

не само с думи, а от сърце.

Пораснем ли, да не бъдем фалшиви

а честни и чисти, като малко дете.

 

Ти чрез игрите знания ми даде,

научих всички букви и числа.

За род, Родина ми разказа

и за героите за нашата свобода!

 

Всеки ден страница нова разгръщам

от цветната книга на моето детство.

Сричка по сричка урока поглъщам

сякаш се случва вълшебство.

 

Ти си моята Първа учителка

и втора майка – събрани в едно!

Понякога строга, друг път – вдъхновителка

Ще те запомня само с добро!

 

Учителко, за мене ти си свята!

Прошепвам ти с любов „Благодаря“!

Където и да ида утре по земята,

аз с твоя ярък пламък ще горя!

 

Честит Международен ден на учителя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти сърдечно, Роси, напълно съм съгласна с теб! ❤️🌹
  • Поздравления, Дани! Да си учител е призвание!
  • Скити, търпението е едно от плодовете на обичта към децата и професията. Добре би било всеки го има. Аз наистина вярвам, че образът на учителя в стиха ми е точно такъв и в живота. От сърце ти благодаря за коментара! Прекрасен ден от мен!.❤️🌹
  • Много хубаво посвещение, Дани! Нашите първи учители го заслужават! Представям си с какво търпение и железни нерви са (никак не им е лесно)!
  • Миниии, радвам се, че ти харесва стихотворението и благодаря най-сърдечно за хубавите думи! ❤️🌹

    Юри, благодаря ти, че оцени стиха ми с "любими"!❤️

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...