Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили
добра да бъдеш с всекиго от нас
и всички наши лудории
да укротяваш с тихия си глас.
Как нежно държеше ръката ми
над листа с лулички, черти…
Преливаха в думички свързани
а ти казваше:“ Браво! Сега прочети!“
Търпеливо ни учи да пишем красиво
не само с думи, а от сърце.
Пораснем ли, да не бъдем фалшиви
а честни и чисти, като малко дете.
Ти чрез игрите знания ми даде,
научих всички букви и числа.
За род, Родина ми разказа
и за героите за нашата свобода!
Всеки ден страница нова разгръщам
от цветната книга на моето детство.
Сричка по сричка урока поглъщам
сякаш се случва вълшебство.
Ти си моята Първа учителка
и втора майка – събрани в едно!
Понякога строга, друг път – вдъхновителка
Ще те запомня само с добро!
Учителко, за мене ти си свята!
Прошепвам ти с любов „Благодаря“!
Където и да ида утре по земята,
аз с твоя ярък пламък ще горя!
Честит Международен ден на учителя!
© Даниела Виткова Всички права запазени