насето_88 (Насето)
60 327
24.04.2008 г., 17:20 ч.

Удавена в сълзите 

  Поезия
737 0 5
И аз усетих онази ледена ръка,
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.

Когато нощем си лягам в самота
и другар ми е единствено тъмата,
гасне пламъкът във моята душа
и ранена е във мен жената.

Нима разбиха се мечтите?!
Аз исках просто да обичам!
А днес, удавена в сълзите,
на себе си дори не приличам.

© Насето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, бих казала - познато. Но след като имаш себе си - имаш всичко. Не съжалявай за нищо. Твоята истинска Любов е някъде в този свят и те търси! (Като гледам годината на публикация, май малко късно се намесвам, но не се стърпях Успех!
  • Прекрасно е.Поздравления.
  • ,,А исках просто да обичам,,
    Тъгата е пелерина от сълзи,
    които ни пропиват
    и се изливат
    върху ни
    като дъжд през лято,
    като водопад
    студено-ледена пелена
    от угасващи звезди
    от очите ни
    без да спират...
    Ела
    и всичките изпий
    до последната-
    аз ще бъда
    жената ти
    твоята
    най-верната...
    Ела...

    Lina Vira Assa Amy
  • Невероятен стих!Браво!
  • прогониш ли тъгата ще бъдеш - ти !
    брано !
Предложения
: ??:??