Удавена в сълзите
И аз усетих онази ледена ръка,
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.
Когато нощем си лягам в самота
и другар ми е единствено тъмата,
гасне пламъкът във моята душа
и ранена е във мен жената.
Нима разбиха се мечтите?!
Аз исках просто да обичам!
А днес, удавена в сълзите,
на себе си дори не приличам.
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.
Когато нощем си лягам в самота
и другар ми е единствено тъмата,
гасне пламъкът във моята душа
и ранена е във мен жената.
Нима разбиха се мечтите?!
Аз исках просто да обичам!
А днес, удавена в сълзите,
на себе си дори не приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
Успех!
