25.09.2009 г., 23:15

Угасвам

900 0 0

"Угасвам"

Знам, че за теб съм нищо вече,
знам, че на друга сърцето си обрече.
А мене вече сън не ме лови,
защото пред мен са твоите очи.

Като камък студен си вече, зная,
но на моята любов няма да се сложи края.  
Ще те обичам винаги, дори до гроб,
и ще моля ти да чуеш моя зов.  

За мене слънце няма да изгрее,
щом във тебе любовта бледнее.
Моите сълзи са каменни, знай,
защото на любовта ни слагаш край.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...