17.05.2006 г., 1:41

УГРИЗЕНИЯ

2.4K 1 13

 

 

 

               УГРИЗЕНИЯ

 

              на  “В”  със  тайна обич!



Имам угризения! В душата си.

Намерих те! Срещнах те в “Neta”.

Пишеш стихове, а гладна си...

за нежност и любов, за топлината!

Обикнах те. От първо “чатене”.

Ти дори и не разбра! Обичам те!

За любовта и самотата пишеме.

От снимка те познавам. Гледам те!

Боли ме! Гори душата ми в огън!

Бошува ми сърцето! Тъжен съм!

Дали изобщо ще се срещнем някога...

Дали пък буден не сънувам сън?

Обръщам се и тръгвам! Неуверен съм!

Ти имаш мъж, семейство и дете!

Защо ли, и от къде обсебвам правото,

да те притежавам! А той пък – НЕ!

Така завършва всичко без да почне!

Ти нещастна там, а аз съм тук!

Дали не правя грешка? Страх ме е!

Май най-добре ще е да спра до тук!




.   .   .

Ivaylo Atanasov

16.05.2006 ( 23.15 h)

Senftenberg - Germany

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...