Деван (Деян Иванов)
22 49
1.09.2021 г., 18:34 ч.

Ухание на лято 

  Поезия
933 0 3

Помня времето, когато

лятото миришеше на лято,

ухаеше на цветето в косите ти.

Морето се оглеждаше в очите ти.

 

Дори във утрините мразовити

студът ме топлеше, когато те сънувах.

A после се пробуждах

и сънищата се случваха наяве.

 

Помня как събличах тишината.

И мислите и чувствата ти свличах.

А под воалите откривах красотата,

откривах теб самата.

 

А днес вълните се разбиват сиво о скалата.

И вятърът нашепва самотата.

Но всичко е без звук в тъмнината

на този бряг, който завинаги ни раздели

                                             във тишината.

 

© Деян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиви стихове, изпълнени с носталгия по отминалото не чувство, а време.
  • Благодаря ти, Скитница! Още ми е малко странно това стихче.
  • Красиво, нежно и вълнуващо като морето и любовта! Много хубав стих!
Предложения
: ??:??