Ухание на лято
Помня времето, когато
лятото миришеше на лято,
ухаеше на цветето в косите ти.
Морето се оглеждаше в очите ти.
Дори във утрините мразовити
студът ме топлеше, когато те сънувах.
A после се пробуждах
и сънищата се случваха наяве.
Помня как събличах тишината.
И мислите и чувствата ти свличах.
А под воалите откривах красотата,
откривах теб самата.
А днес вълните се разбиват сиво о скалата.
И вятърът нашепва самотата.
Но всичко е без звук в тъмнината
на този бряг, който завинаги ни раздели
във тишината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Иванов Todos los derechos reservados
