Ухая
Ухая... на любов ухая...
ароматно спускам се над теб.
С косите ти тъй вятърно играя
и пръсти сплитам в пирует
пред влажния ти поглед мъжки,
впил се огнено във мен.
Без забрани, догми и задръжки –
аз за теб ухая, ти си упоен...
Ухая... на любов ухая...
раздиплила над нас съня.
Нощ омайна ти гадае –
Тя ли е... не е ли тя!?
Жадно пиеш устни – цвете,
в него се разлистих аз.
Галиш ме, трептят ръцете –
по тялото ми тича страст...
Ухая... на любов ухая...
твоят дъх по мен се спира.
Ласките ти обич ваят –
луд копнеж от тях извира...
Слива ни безумната стихия,
дарила ни безумие – любов...
Розата цъфти – открий я! –
шепне разумът суров.
Душата ми съблечена ухае
от погледа ти жарък нощ и ден.
А твоят ум логичен знае,
че в пламъците търси само мен.
4.01.2018 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
