4.08.2006 г., 19:53

Ужасът на безвремието

813 0 14

 

 

Логически анализ върху:

“Изчерпана е същостта на безвремието”

от Марина

 

Каква е същността

на нищото?
С отговора на този въпрос
става възможно
да влезем
в пътеките

на безвремието,
за да се ужасим
от простия факт,
че човечеството
продължава
да прави
своя предисторически кръговрат,
но и да се възхитим
от възможността
да направим
първата крачка
в действителната история
на обединилото се човечество.
Отлагането
на човечността,
утвърждава
ужаса
на безвремието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Отлагането
    на човечността,
    утвърждава
    ужаса
    на безвремието!"

    Че то това си е ужасно!!!
  • Правиш забележително предложение, Мери! И има едно съвпадение - ти предлагаш, а аз, съвсем случайно, зная как това може да стане....Подкрепям те! И успех!
  • Ето това всъщност бе и в основата на моя втори коментар! Ами да я обединим, от този клуб да тръгнем, благодаря на Георги и всички други, които са тук!
  • Здравей, Гергана! Възмущението ти е основателно. От края на 1989г. до втората половина на 2001г. светът се тресеше в стихията на избора накъде да поеме, разбирано като борба на интереси на великите сили, докато се утвърди линията на глобализацията, т.е. тази първа крачка, за която аз говоря, като възможност, беше отложена. Говорим за едно и също. Трагедията на българина е историческа - липса на обединена интелигенция, изразяваща интереса на нацията. Сега тази функция си е присвоила Държавата и това е много доходно.
    Поздрав!
  • Според Марина, същността на безвремието е изчерпана, а аз обосновавам гледната точка, че ние се намираме все още в безвремието и затова сме на стодия на предисторията. Отговорът ми е философски, посочвайки и разбирайки същността като обществено организирана дейност, но когато се вгледаме в тази същност, установяваме, че тя поражда безвремието, т.е. нищото.
    Въпросът е съществен! Отговорът - съдържателен.
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...