Укротителката на безкрая

12.08.2018 г., 2:01 ч.

Поезия

534 1 0

Сумрачният градинар на живота ми си отива,

отива си с последното нощно листо,

с розовите очи на утрото.

Не е достатъчно да се събудя,

за да повярвам във безкрая.

Руините на дъха ми знаят,

че съм тук и ме няма –

нито богове в мен оцеляха,

още по-малко пък демони –

да посеят стихотворното си семе.

Белезите ми са единствено от доброта

и крещят, че до смърт само това ми остава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.