Укротителката на безкрая

12 ago 2018, 2:01

Poesía

532 1 0

Сумрачният градинар на живота ми си отива,

отива си с последното нощно листо,

с розовите очи на утрото.

Не е достатъчно да се събудя,

за да повярвам във безкрая.

Руините на дъха ми знаят,

че съм тук и ме няма –

нито богове в мен оцеляха,

още по-малко пък демони –

да посеят стихотворното си семе.

Белезите ми са единствено от доброта

и крещят, че до смърт само това ми остава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.