Уличният кларнетист
Пиех кафе, слънчево беше.
Случайно дочух уличен кларнетист.
Свирнята му накъсано се дереше.
Смесено някак си народно с туист.
Прекъснато свиреше, но с жар.
Дишаше учестено и тежко.
Свирня ли бе или Божи дар?!
Стана ми даже и жежко...
Не издържах. Отидох до магазина.
Купих му хляб и салам.
В слънчево утро, там до витрината
той беше с кларинета, но сам...
Никого нямаше, ни деца, нито внуци,
нито пък булка...
А аз слушах как от олуците
в очите му се разреваха светулките...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
