ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
8.10.2015 г., 23:55 ч.

Уличният кларнетист 

  Поезия » Философска
1176 1 6

Пиех кафе, слънчево беше.

Случайно дочух уличен кларнетист.

Свирнята му накъсано се дереше.

Смесено някак си народно с туист.

 

Прекъснато свиреше, но с жар.

Дишаше учестено и тежко.

Свирня ли бе или Божи дар?!

Стана ми даже и жежко...

 

Не издържах. Отидох до магазина.

Купих му хляб и салам.

В слънчево утро, там до витрината

той беше с кларинета, но сам...

 

Никого нямаше, ни деца, нито внуци,

нито пък булка...

А аз слушах как от олуците

в очите му се разреваха светулките...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гладна беше душата ми, за това дойдох. Благодаря, Краси!
  • Човещина!
  • Знаеш ли, пред църквата имаше един човек- последните си стотинки му давах...Сега го няма, искам да го видя, ама го няма...Нека поне остане написаното за тях.Благодаря ти!
  • "Не издържах. Отидох до магазина.

    Купих му хляб и салам.

    В слънчево утро, там до витрината

    той беше с кларинета, но сам..."

    Толкова гладни хора има у нас и е мъчно, жалко и тягостно...
    Грозна действителност, която ни следва навсякъде!!!
    Приятна вечер, Поете!!!
  • Той свиреше, както и дишаше, а аз усетих, че пак ми се пише...Не мога, Танюш да нахраня всички гладни, ама един поне мога! Благодаря че прочете!
  • Направил си добро, което толкова рядко хора вече правят!
    Благодаря за стиха, Зем!
Предложения
: ??:??