"... умирала последна"
2.1K
0
36
Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”,
че някой, нявга, прагa ще прекрачи.
Коминът глътна лунните си нощи
и дави се, додето дойде здрачът.
Оградата потъваше до лакти
в пръстта до коленичилите зидове;
съвсем осакатя, дори прегърбена,
подпираше врата с лице озъбено.
Сега домът е мъка... и е болка,
очите му отдавна са изстинали
от спомените, тичащи по стъпките
на не една история... и минало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
(Благодаря, вечеряла съм. Няма нужда да преглъщам част от анатомията си) 
