Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”,
че някой, нявга, прагa ще прекрачи.
Коминът глътна лунните си нощи
и дави се, додето дойде здрачът.
Оградата потъваше до лакти
в пръстта до коленичилите зидове;
съвсем осакатя, дори прегърбена,
подпираше врата с лице озъбено. ...