Feb 19, 2009, 4:32 PM

"... умирала последна"

  Poetry
2.1K 0 36

 Дъждовните небета тихо кихат

над малките облещени прозорци.

Премръзнала е къщата, накашля

във шепа... и протяга я за още

надежда – “че умирала последна”,

че някой, нявга, прагa ще прекрачи.

Коминът глътна лунните си нощи

и дави се, додето дойде здрачът.

Оградата потъваше до лакти

в пръстта до коленичилите зидове;

съвсем осакатя, дори прегърбена,

подпираше врата с лице озъбено.

Сега домът е мъка... и е болка,

очите му отдавна са изстинали

от спомените, тичащи по стъпките

на не една история... и минало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не можех да не се сетя за http://vbox7.com/play:6a4c404c когато прочетох този стих, Креми...навява толкова болка... Поздрави!
  • Мислех си, че става въпрос за прочит на стихотворение, не за певчески способности! (Благодаря, вечеряла съм. Няма нужда да преглъщам част от анатомията си)
    Препинателните знаци нямат никакво значение в този случай.
    Става въпрос за ритъм, който в горепосочения пример от вас - липсва. (мое мнение)
    В този ред на мисли - всеки разбира и усеща Поезията по различен начин!

    Лека вечер!
  • Извинявам се! Сигурно съм глухар и не зачитам препинателните...А Вие се опитайте да си глътнете диафрагмата, тъкмо когато е свита. Може би тогава ще хванете моята глухота. Желая Ви най, най творчески яворовидини!
  • Г-н Йонков... Този ваш вариант е направо помитащ! Да не говорим за това, че този ритъм за който говорехте, е напълно унищожен! Прочетете написаното на глас, (сигурна съм, че на вас ще ви допадне звученето, защото вече сте проявили "кративност" в това отношение), но според моето скромно мнение, сте развалили един не дотам лош стих!

    Благодаря за вниманието!
  • Добре . С цялата условност на това, че да "подписваш" е нещо както глупаво, така и добро с цялата "прибързаност" / при стиховете /. Понякога.

    Дъждовните небета тихо кихат
    над малките облъщени прозорци
    премръзналите къщи загърбили
    във шепа пак очакват някой
    коминът глътна лунни нощи
    задави се додето дойде здрачът
    оградата потънала във пръст до лакти
    осакатяла запира вратнята под вятър
    озъбен е сега домът със мъка
    изстинали са всички взори
    от спомените тичащи по стъпките
    във миналото на не една история.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...