Умиращата в кървави нюанси Есен...
Мрачна...
Натъжена...
Мълчалива...
Умираща... в кървави нюанси...
Вечно бягаща от любовните раздели...
Разплакана отново, че я мразят...
Виновна...
Обидена...
Жестока...
Жадуваща за свойто отмъщение...
Отново замислена... Непроумяваща...
Защо я обличат в обвинения...
Неразбрана...
Уморена...
И самотна...
Отбягвана от влюбените млади...
Обвинена несправедливо, разпната на кръст...
Зарад' греховете чужди... Изгаря върху клада...
Примирена...
Молеща...
Неповторима...
Отива си... Заслушана в умиращата песен.
Пак не проумява и... през сълзи пита...
Защо сравняват „раздялата" с „Есен"...
Мрачна...
Натъжена...
Мълчалива...
Умираща... в кървави нюанси...
Вечно бягаща от любовните раздели...
Разплакана отново, че я мразят...
© something else Всички права запазени