Умират птиците в полет
Умират птиците във полет,
щом няма с какво да ги дариш.
Тъй както мислите човешки,
щом с дела не ги ти подплатиш.
Дори когато вън е буйна пролет
и спускат се над морска синева.
Дори, когато плясък на вълни ги кани...
Не са щастливи. Никой не ги чака у дома.
Борба и съпротива даже няма.
А само отглас на отлитащи ята.
Самотна пролет. Кратка драма.
И се издигат пак в далечни небеса...
И реят се в простора прояснен.
Умират от безумен страх.
Последен танц за този ден.
Прекършени крила.
Умират птиците във нас...
Със всеки миг несподелен.
30.03.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нева Петрова Всички права запазени