Умират птиците във полет,

щом няма с какво да ги дариш.

Тъй както мислите човешки,

щом с дела не ги ти подплатиш.

Дори когато вън е буйна пролет

 и спускат се над морска синева.

Дори, когато плясък на вълни ги кани...

Не са щастливи. Никой не ги чака у дома.

Борба и съпротива даже няма.

А само отглас на отлитащи ята.

Самотна пролет. Кратка драма.

И се издигат пак в далечни небеса...

И реят се в простора прояснен.

Умират от безумен страх.

Последен танц за този ден.

Прекършени крила.

Умират птиците във нас...

Със  всеки миг несподелен.

30.03.2014