Уморен си
Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна
неугасваща обич и ласка,
те са бреме за теб безконечно
и лицето си криеш зад маска.
Кат пустинен отшелник живееш
във пустиня душата изгубил
и пред празната чаша немееш,
че живота си ти си погубил.
С нерешени проблеми заспиваш
и денят покрай тебе изтича
и сълзите си тайно попиваш,
че отново си ти необичан.
Уморен от мечти и решения
ти от хората бягаш и криеш се
и животът ти тъй ще изтлее
покрай теб неусетно изнизващ се.
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна
неугасваща обич и ласка,
те са бреме за теб безконечно
и лицето си криеш зад маска.
Кат пустинен отшелник живееш
във пустиня душата изгубил
и пред празната чаша немееш,
че живота си ти си погубил.
С нерешени проблеми заспиваш
и денят покрай тебе изтича
и сълзите си тайно попиваш,
че отново си ти необичан.
Уморен от мечти и решения
ти от хората бягаш и криеш се
и животът ти тъй ще изтлее
покрай теб неусетно изнизващ се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
